Здравейте!
Събота, 10 Март 2007 06:30

Това е сайта на Данко - едно чудесно единадесетгодишно момче, което обича да учи, обича да играе с приятели, обича морето и всички останали неща, които единадесетгодишните деца обичат да правят.
Но за Данко не всички неща са толкова лесни и прости, тъй като той страда от детска церебрална парализа. Засегнати са крачетата му и всяка крачка, която той прави в момента, е резултат от неговата силна воля, от усилията, които полага, и от желанието му да бъде като всяко друго единадесетгодишно момче.
Вследствие на направена скъпоструваща операция в Германия през февруари 2006, е постигнат значителен напредък, но до пубертета Данко се нуждае от специални шини на крачетата. Данко е силно момче, което посреща трудностите с усмивка и благодарение на волята си и тези шини той вече може да ходи сам.
Шините задължително трябва да се сменят с нови периодично докато детето расте. Смяната струва 7000 евро. Лекарите предполагат, че ще е необходимо да бъдат направени 6 или 7 смени на шините за период от 6 години, за които се очаква стабилизиране на състоянието и приключване растежа на детето. До тази година родителите на Данко са успявали да се справят сами, но сега те и самият Данко имат нужда от нас и нашата помощ!
За успешното завършване на лечението е необходима сумата от 42000 евро, за да може носенето на шините да не се прекъсва. Случи ли се това - всички усилия и надежди, целият постигнат до момента успех биха отишли напразно. А това не бива да се случва, нали?


Преди операцията:
Преди операцията
AVI 1.69 MB
След операцията:
След операцията с новите шини
AVI 2.75 MB
Сега:
Сега
AVI 6.28 MB

***

Всеки път, когато чета подобна молба за помощ, се замислям, че ние - хората, сме благословени с един безценен дар – способността и възможността да си помагаме един на друг!
Да можеш да помогнеш, да имаш възможност да сториш някому добро и най-вече да имаш желанието за това, са нещата, които ни карат да се чувстваме щастливи от факта, че сме хора. Това са и качествата, които ни отличават от останалите живи същества на тази земя. Особено желанието – то е водещата сила, която ни кара да вървим напред. Не е важно каква крачка сме направили – малка или голяма, важното е, че сме го сторили с желание и сме постигнали напредък.
А понякога е необходимо съвсем, съвсем мъничко, за да промениш нечий живот към по-добро. Една усмивка, една протегната приятелска ръка – като че ли в забързаното си ежедневие все по-рядко им обръщаме внимание.
Затова, моля – поспрете за миг!
Протегнете ръка, дарете една усмивка, подкрепете една крачка напред!
Нека да помогнем на Данко да продължава да върви напред!
И да му пожелаем с цялото си сърце да измине дълъг и успешен път, и да се събужда всяка сутрин с усмивка в очакване на новия ден!
На вас, които вече подадохте своята приятелска ръка – Благодаря!
На вас, които ще сторите това сега – Благодаря!

 
Малко повече за Данко разказва неговият татко:
Написано от Мила Бурова   
Неделя, 11 Февруари 2007 00:42

 

Данко е едно слънчево и много добро дете.
Обича всичко, което и другите деца обичат. Обича футбола, но няма как да играе. Обича животинките. Обича и компютъра, който в момента е едно от малкото му развлечения.
Целият му ден е уплътнен с учене и гимнастика, почти постоянно е затворен вкъщи.
Иска да е пръв във всичко и е много амбициозен. Невероятно упорит е. Например докато се научи да кара колелото си - пада, става, рани, кръв, но не се отказва.
Най-голямата му страст са колите. Мечтата му е да кара Ферари.
Специалист е по колите - гледа предавания за коли, познава ги всичките, почти вманиачен е на тази тема.
Обича да се вози и иска някой ден сам да кара. Засега кара в компютърните симулатори. А се вози само в легнало положение.
Седящото положение е забранено от лекарите.
Засега не ходи на училище, а учителите му го посещават вкъщи, за което сме им изключително благодарни. Не му е проблем ходенето до училището, а това, че трябва задължително да стои прав, а там се налага да седи.

Допустимите позиции са прав или легнал.

Но въпреки това Данко е отличен ученик. Средният му успех е 5.60. Учи с желание, така както изпълнява всичките си задължения – съвестно.

Сутрин, след като се събуди, има 2 часа почивка - без шини, може да се обърне по корем, да се подпре на лакти и да почне да учи - математика и всичко останало.
Иначе спи задължително по гръб, с изпънати и разтворени крака, без възможност да се движи-фиксиран от шините и други специални приспособления.
Вечер преди лягане отново има 2 часа почивка –свалят се шините и тогава може да си поиграе на компютъра.

Мечтата му е да проходи и да бъде самостоятелен. Сега се налага непрекъснато да има някой с него, за да му помага.

Харесва му да плува.  Харесва му всичко, в което се чувства самостоятелен.

Харесват му и конете, харесва ездата. До болницата на д-р Чавдаров е конна база "Хан Аспарух". Там има специално обучен кон, на който яздят децата с ДЦП, при което изпълняват конкретни движения и процедури под контрола на кинезитерапевт.
Язденето на това конче е едно от най-любимите му занимания. След операцията обаче това е недопустимо и така  Данко е лишен и от едно от малкото си удоволствия.



И едно уточнение за шините:

Сменят се по преценка на лекарите, в зависимост от растежа. Това не означава веднъж годишно, а когато се наложи. Интервалът не е фиксиран.
Прегледите са на 6 месеца и тогава се решава.

 


 
Банер



Банер

Сърдечни благодарности на "Трансленд" ООД за неоценимата помощ и съдействие

***


Банер

Специални благодарности на всички мамчета от форума на BG-Mамма, които се включиха в тази инициатива и решиха да помогнат на Данко.


Банер

Също така бихме искали да благодарим от сърце на целия екип на Нова телевизия, и най-вече на Костадин Филипов. Журналистът, който узнавайки за Данко от форума на BG-Mamma, ни потърси сам. Потърси ни, за да се запознае с Данко, за да запознае и вас с него, да ви направи съпричастни към неговия зов за помощ, чрез ефира на Нова телевизия. И при това - съвсем безкористно, човешки и от сърце! Благодаря!